My World

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещ
неш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да
изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради
приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали
си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от
препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се пов
тори болката! Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или тво
ята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я "поправяш".
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собстве
на, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до
последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разум
ни, или да помним ограничаващата ни човешка същност
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да
знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си,
дали можеш да понесеш обвинението, че си "предател", непредавайки соб
ствената си душа. Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следовате
лно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е краси
ва всеки ден, и дали можеш да си извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и
все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново -
"ДА" !
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали мо
жеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и нара
нен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата
Не ме интересува кой си и как си дошъл до тук. Искам да знам дали ще
застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харес
ваш компанията си в самотните моменти.

 

Safety Place.....

Когато някой го боли и се нуждае от теб ... когато някой има проблем и страда с него когато някой когото обичаш се е наврял в каша която от твоята гледна точка е лесно разрешима с един замах ...когато ..... когато той има нужда от теб.......
Тогава идва ред на теб ...... да обичаш и да страдаш с него. Да си там когато си нужен или изобщо да не му се мяркаш пред очите ако не можеш...
Да разбереш че понякога човек има нужда просто да поговори с някой - да каже ... и в самото казване да чуе себе си да се самоусети. Нима не знаеш че в такива моменти той не иска да му решаваш проблема не иска да действаш вместо него не иска да се хващаш да разчистваш лично хоризонтите пред него ... Той просто иска да каже - да страда с теб ... пред теб ... да се открие да си позволи.
Понякога човек наистина има нужда да каже - не да го утешават не да му казват не да го поправят не да му подреждат живота - има нужда да каже. Така че остави живота му на него и просто бъди там и слушай - с всичката любов на която си способен с всичкото разбиране на което си способен с всичката нежност и топлина която имаш. И не решавай - може да е лесно може да е нищо - за него е актуално трудно и много тежко. Остави егоистичния нагон да оправиш работата за да не те боли. Не предлагай алтернативи не обсъждай варианти остави нещата да се случват просто бъди там и обичай – ако можеш – ако не можеш се пръждосай и не мори човека …. Защото понякога наистина яко боли и нямаме сили да изтърпим и един нетърпелив нелюбящ поправяч разбирач пишман приятел…А оправданието че и теб те боли заради него е просто смешно. Нима за това тръгваш да поправяш нещата – защото теб те боли? Майната му на него че страда че го боли? Важните сме ние – заради него нас ни боли…. Това така не може да продължава … ще оправяме ние… нали сме Богове кой от кого по-големи….
Боляло ли ви е?

CLOSE TO YOU...

Човек много иска да има някой до себе си ... после се страхува после някой се появява и по всичко личи че той не е враг и няма страшно можем да му се доверим ... и плахо подхождаме към него и колкото повече му отваряме толкова по уязвими ставаме защото там където навлиза е много soft а ние дълго сме го пазили зад бронята ... И после си казваме - ОК той може би не е враг и може би ... ще откликне на моя зов и може би ... и въоръжена с тези очаквания за може би ти тръгваш към някой плахо отворено и .......в един момент - о чудо - той е искал да влезе да поразгледа насам натам да се помотае с кални галоши после да се изпикае на средата и да излезе... И след това човек става още по мнителен и затворен и вече цялото съсловие на другия пол му става криво и виновно и вече тръгваме предубедено и гледаме през тези призми на всеки който се опита да ни приближи ... И всичко става несъзнателно. И именно защото е несъзнателно ние се чудим - защо се чувстваме самотни и искаме някой до нас а така старателно избягваме възможността това да се случи...

Цели се в Луната! Дори да не я улучиш, пак ще се озовеш сред звездите!