Когато някой го боли и се нуждае от теб ... когато някой има проблем и страда с него когато някой когото обичаш се е наврял в каша която от твоята гледна точка е лесно разрешима с един замах ...когато ..... когато той има нужда от теб.......
Тогава идва ред на теб ...... да обичаш и да страдаш с него. Да си там когато си нужен или изобщо да не му се мяркаш пред очите ако не можеш...
Да разбереш че понякога човек има нужда просто да поговори с някой - да каже ... и в самото казване да чуе себе си да се самоусети. Нима не знаеш че в такива моменти той не иска да му решаваш проблема не иска да действаш вместо него не иска да се хващаш да разчистваш лично хоризонтите пред него ... Той просто иска да каже - да страда с теб ... пред теб ... да се открие да си позволи.
Понякога човек наистина има нужда да каже - не да го утешават не да му казват не да го поправят не да му подреждат живота - има нужда да каже. Така че остави живота му на него и просто бъди там и слушай - с всичката любов на която си способен с всичкото разбиране на което си способен с всичката нежност и топлина която имаш. И не решавай - може да е лесно може да е нищо - за него е актуално трудно и много тежко. Остави егоистичния нагон да оправиш работата за да не те боли. Не предлагай алтернативи не обсъждай варианти остави нещата да се случват просто бъди там и обичай – ако можеш – ако не можеш се пръждосай и не мори човека …. Защото понякога наистина яко боли и нямаме сили да изтърпим и един нетърпелив нелюбящ поправяч разбирач пишман приятел…А оправданието че и теб те боли заради него е просто смешно. Нима за това тръгваш да поправяш нещата – защото теб те боли? Майната му на него че страда че го боли? Важните сме ние – заради него нас ни боли…. Това така не може да продължава … ще оправяме ние… нали сме Богове кой от кого по-големи….
Боляло ли ви е?

Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е изтекло от него, че ако бе щателно събирана таз кръв, то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че реших да го предпазя от повече наранявания. Как ли? Ами как, като го измих от всичката кръв и нечистотии, избърсах го от прахта, всичко това направих доста грижливо. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде наранявано и съответно и то няма да наранява. То ако сега като се замисля … то никога никого не е наранявало – Е, не съвсем, но когато го е правило то е било за самоотбрана. Та така-а-а… реших да го запазя в стъклена кутия, но по невнимание съм избрал много дебело стъкло! В старанието си да го предпазя добре, май съм прекалил! И сега то само може да гледа света и да му се радва – както и светът да гледа него! Виждал съм го как тупти когато се влюби или развълнува, как безпомощно се хвърля по студените, стъклени стени на кутията. Но…не може да излезе! По същото такова невнимание съм сложил и много здраво лепило! Много съм невнимателен, нали? Вече повече от година стои в таз стъклария там, и няма излизане. Дали му липсва нещо? Или може би вече е свикнало да стои там, а? Не мога и да го попитам, то си седи там безмълвно, а и все по рядко го виждам да се мята по ледените стени на стъклото. Май свиква. А дали е правилно? Не знам. Ще ми каже ли някой? Има ли лек срещу самота? Има!?! Колко горчивки съм изпил от аптеката на живота. Колко пъти се лекувах и точно когато си мислиш, че си излекуван всичко започва от начало. Ти знаеш ли рецепта с която се лекува самота или се стопи стъкло? Ако знаеш, моля те да ми я кажеш, защото май живота изтича, като пясък между пръстите ми! И Аз не мога да го спра! А Аз скъпо ще ти се отблагодаря! Ще ти дам всичко! Даже ще ти подаря сърцето, да се грижиш за него и да го пазиш! Не е трудно, вярвай ми! То има нужда само от малко топлинка!
Р.А.

....И когато за последен път поля цветчето и се готвеше да го покрие със стъкленият похлупак,усети,че ще заплаче.....
-....Остави този похлупак на мира. Не го ща вече....А пък от големите животни не се боя. И аз имам нокти.
И простодушно показа четирите си бодли....

 Екзюпери,"Малкият принц"

Не не утре - сега! и не някой - а ти! Никой друг повярвай ми